May 20, 2019, 9:07 AM

Изповед на едно куче

  Poetry
1.7K 7 11

 

Бях мъничък, уплашен и самотен,
когато ме приехте в своя дом.
Не знаех нищо за света на хората.
Получих топлина, любов, подслон...

 

Побрах ви в сърчицето си мъничко.
И цялата си обич ви дарявах.
Останахте за мен семейство, всичко...
И детските ми пакости прощавахте.

 

Пораснах бързо. Малкото кутре
превърна се в безценен верен страж.
Наричате ме "нашето момче".
И цял живот ще съм приятел ваш.

 

Сега съм стар. Какво ли не видях...
И хубаво, и лошо ми се случи...
За малка част от хората разбрах,
че могат да обичат и по кучешки...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ВАНЯ СТАТЕВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • Така си е, Наде! Има много да се учим още от кучетата! Хубава вечер, Наде!
  • Финалът!
  • Толкова ми се искаше от позицията на кучето да опиша неговите преживявания. Само че не знам дали е така... Но пък ние вкъщи страшно много обичаме нашите две рошави и лаещи момчета! Хубав ден на всички!!!
  • От твоя стих,Ваня,човек може да заобича кучетата!Толкова по "кучешки" си го описала!...Казват,че хората,които гледат животно като любимец са по-добри от другите....Също,че котките се привързват към дома,а кучетата-към стопанина си!
  • !!! Така е!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...