Изповедта на Дон Мял след нощта на любовта и виното
Не ми бе лесно... със сюрия мацки...
И всичките очакват джентълмен...
А после и, мъррр, порция от ласки,
и всичкото това... от мен...
Не им ли угодя, мър, сто фурии,
във всяка се събират във едно,
че нежността им остри нокти крие,
но утепа ме пустото мерло!...
Не стига празникът да е един,
а две в едно... и още съм пиян,
едно - любовно с' Свети Валентин,
и за капак, мъррр, Трифон Зарезан...
Едва довлачих пухеста опашка
до дозата си от чорба-шкембе -
За мацките бях най-желана плячка,
но чашата ми сякаш бе море...
Кое от двете, мял, сега ме мъчи?
Мъррр, мисля, че са влезли във комбина!
Направо чувствам се кат' бито куче,
но майната му - дай жени... и вино!...
15.02.2024.
___
За съжаление вчера Хари отхвърли вдъхновилата ме снимка, но си представете (можете го) един котак, сниман откъм опашката, който жадно се е надвесил над купичка с чорбица, а козината му е рошава, пък опашката, настръхнала :0))
И е риж на цвят хубавец и пичага :+))
_____
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
