В очите му чете се скрита, но изящна злоба,
изплетена от мрежите на хорските сърца.
И, впила се в душата му студена като отрова,
кротко се е притаила завистта.
И гневът с коварното си яркочерно наметало,
обгръща го във дим и пепепелявоморава мъгла.
И сякаш кристалносивото, живачно огледало,
отразява болка студ и самота.
И ето, от нищото се появява чист и искрен образ
на наивното и мъничко дете със светлите коси.
А зелените очи със тъмен ирис като отрез,
събират от щастието лъчи. ...