В очите му чете се скрита, но изящна злоба,
изплетена от мрежите на хорските сърца.
И, впила се в душата му студена като отрова,
кротко се е притаила завистта.
И гневът с коварното си яркочерно наметало,
обгръща го във дим и пепепелявоморава мъгла.
И сякаш кристалносивото, живачно огледало,
отразява болка студ и самота.
И ето, от нищото се появява чист и искрен образ
на наивното и мъничко дете със светлите коси.
А зелените очи със тъмен ирис като отрез,
събират от щастието лъчи. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up