Aug 5, 2009, 3:32 PM

Изповедта на един антихрист 

  Poetry » Phylosophy
592 0 1
В очите му чете се скрита, но изящна злоба,
изплетена от мрежите на хорските сърца.
И, впила се в душата му студена като отрова,
кротко се е притаила завистта.
И гневът с коварното си яркочерно наметало,
обгръща го във дим и пепепелявоморава мъгла.
И сякаш кристалносивото, живачно огледало,
отразява болка студ и самота.
И ето, от нищото се появява чист и искрен образ
на наивното и мъничко дете със светлите коси.
А зелените очи със тъмен ирис като отрез,
събират от щастието лъчи. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Стоянов All rights reserved.

Random works
: ??:??