purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
3.06.2011 г., 16:17 ч.

Изповедта на един българин 

  Поезия
471 0 9

 

ИЗПОВЕДТА НА ЕДИН БЪЛГАРИН

 

 

Вече нямам сълзи.

Вече нямам любов.

Оглозга разбойникът-вятър до кости душата ми.

Сега съм и празен, и тих,

и безсмислено лош

с най-верните си приятели.

 

Вече нямам родина.

Вече нямам сърце,

което от обич и гняв да прескача.

Сега съм обрана градина

без бурен в лехите поне.

Аз нито съм жертвата, нито палачът ù.

 

И ме няма, и съм забравен,

и се скитам сред облаци прах –

Бъдник, превърнат във пепел.

Но се питам не ми ли е рано

и защо ли несретник не съм само аз,

а цялото наше прокълнато племе?

 

Тишина...

Хищникът-вятър,

прехранен в сараите, дреме...

 

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??