Изповедта на един българин

3 jun 2011, 16:17

Poesía

470 0 9

ИЗПОВЕДТА НА ЕДИН БЪЛГАРИН

Вече нямам сълзи.

Вече нямам любов.

Оглозга разбойникът-вятър до кости душата ми.

Сега съм и празен, и тих,

и безсмислено лош

с най-верните си приятели.

Вече нямам родина.

Вече нямам сърце,

което от обич и гняв да прескача.

Сега съм обрана градина

без бурен в лехите поне.

Аз нито съм жертвата, нито палачът ù.

И ме няма, и съм забравен,

и се скитам сред облаци прах –

Бъдник, превърнат във пепел.

Но се питам не ми ли е рано

и защо ли несретник не съм само аз,

а цялото наше прокълнато племе?

Тишина...

Хищникът-вятър,

прехранен в сараите, дреме...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

plami-6 (Плами)

2011-06-04T10:48:54+03:00

!!!
velikataniki (Николина Милева)

2011-06-04T10:25:56+03:00

С Ивон
valia1771 (Ивон)

2011-06-03T23:05:38+03:00

Много силен стих, Ачо! Моите почитания!
Довереница (Дочка Василева)

2011-06-03T23:00:00+03:00

"Вече нямам сърце,

което от обич и гняв да прескача."

То е там.Малко вляво където е тихо.
На търпение учи се лека-полека.
А търпение значи - безличност
значи вълк е човек за човека...

Поздрав за горчивите истини.
Ена (Елена Гоцева)

2011-06-03T19:57:03+03:00

Ох... толкова болка!!!
И аз споделям...
Поклон!
elenasim1 (Елeна)

2011-06-03T19:35:05+03:00

Силно, откровено и най вече истинско!!! Поздрави!
zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)

2011-06-03T17:40:04+03:00

Поздрав!
rozza (Радка Миндова)

2011-06-03T17:24:41+03:00

Много е хубаво. Таланта никой не може да ти отнеме...
Eia (Росица Танчева)

2011-06-03T16:22:38+03:00

"Бъдник, превърнат във пепел."
Да, изповед на българите...