Jun 3, 2011, 4:17 PM

Изповедта на един българин 

  Poetry
495 0 9

 

ИЗПОВЕДТА НА ЕДИН БЪЛГАРИН

 

 

Вече нямам сълзи.

Вече нямам любов.

Оглозга разбойникът-вятър до кости душата ми.

Сега съм и празен, и тих,

и безсмислено лош

с най-верните си приятели.

 

Вече нямам родина.

Вече нямам сърце,

което от обич и гняв да прескача.

Сега съм обрана градина

без бурен в лехите поне.

Аз нито съм жертвата, нито палачът ù.

 

И ме няма, и съм забравен,

и се скитам сред облаци прах –

Бъдник, превърнат във пепел.

Но се питам не ми ли е рано

и защо ли несретник не съм само аз,

а цялото наше прокълнато племе?

 

Тишина...

Хищникът-вятър,

прехранен в сараите, дреме...

 

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??