Изповедта на един българин
ИЗПОВЕДТА НА ЕДИН БЪЛГАРИН
Вече нямам сълзи.
Вече нямам любов.
Оглозга разбойникът-вятър до кости душата ми.
Сега съм и празен, и тих,
и безсмислено лош
с най-верните си приятели.
Вече нямам родина.
Вече нямам сърце,
което от обич и гняв да прескача.
Сега съм обрана градина
без бурен в лехите поне.
Аз нито съм жертвата, нито палачът ù.
И ме няма, и съм забравен,
и се скитам сред облаци прах –
Бъдник, превърнат във пепел.
Но се питам не ми ли е рано
и защо ли несретник не съм само аз,
а цялото наше прокълнато племе?
Тишина...
Хищникът-вятър,
прехранен в сараите, дреме...
© Ангел Веселинов All rights reserved.
