Изпран фетиш
636
0
0
Изравям те от нищото в поредна полудяла нощ,
залъгвам се, че пак невинно си работя неуморно,
а все препускам в празнотата онемяла, влажна,
следите твои се разливат във гротески всеки ден.
Мойте сетива радари, за нищожната частица твоя,
гоня малък призрак посред избледняващ лунапарк,
излягам се и меко сливам се с онези, нашите легла,
толкова студени, завистливо са изпили лекия парфюм,
водих битка тайна, малко жалка, нищо да не се пере,
късно е, уви - моят свят надлежно е завинаги изпран.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антон Антонов Всички права запазени
