Изпращам те
Изпращам те – отиваш надалече –
съдбата ни събра и разпиля.
Недей, дори да не обичаш вече,
не го изричай даже на шега.
Не е възможно да ти кажа сбогом
и затова усмихната тръгни,
за да си мисля, че ще дойдеш скоро –
задъхана сега ме прегърни,
а после тръгвай, тръгвай, тръгвай,
макар дълбоко в себе си да знам,
че винаги ще искам да се върнеш,
че не желая да оставам сам!
Годините ще минат като вятър,
като един-едничък сладоцветен ден,
но някъде в средата им ще чакам –
отново да се влюбиш в мен!
И пак в живота ми да заживееш –
да бъдеш моята добра жена!
Аз ще те чакам, ще те чакам вечно,
но стига вече! Тръгвай, закъсня!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Цанов Всички права запазени
