Изпращам те – отиваш надалече –
съдбата ни събра и разпиля.
Недей, дори да не обичаш вече,
не го изричай даже на шега.
Не е възможно да ти кажа сбогом
и затова усмихната тръгни,
за да си мисля, че ще дойдеш скоро –
задъхана сега ме прегърни,
а после тръгвай, тръгвай, тръгвай,
макар дълбоко в себе си да знам,
че винаги ще искам да се върнеш,
че не желая да оставам сам! ...