Jan 18, 2012, 11:07 PM

Изпращам те 

  Poetry
745 0 5

Изпращам те – отиваш надалече –
съдбата ни събра и разпиля.
Недей, дори да не обичаш вече,
не го изричай даже  на шега.

Не е възможно да ти кажа сбогом
и затова усмихната тръгни,
за да си мисля, че ще дойдеш скоро –
задъхана сега ме прегърни,

а после тръгвай, тръгвай, тръгвай,
макар дълбоко в себе си да знам,
че винаги ще искам да се върнеш,
че не желая да оставам сам!

Годините ще минат като вятър,
като един-едничък сладоцветен ден,
но някъде в средата им ще  чакам –
отново да се влюбиш в мен!

И пак в живота ми да заживееш –
да бъдеш моята добра  жена!
Аз ще те чакам, ще те чакам вечно,
но стига вече! Тръгвай, закъсня!

© Ивайло Цанов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??