Изпращам те
Изпращам те – отиваш надалече –
съдбата ни събра и разпиля.
Недей, дори да не обичаш вече,
не го изричай даже на шега.
Не е възможно да ти кажа сбогом
и затова усмихната тръгни,
за да си мисля, че ще дойдеш скоро –
задъхана сега ме прегърни,
а после тръгвай, тръгвай, тръгвай,
макар дълбоко в себе си да знам,
че винаги ще искам да се върнеш,
че не желая да оставам сам!
Годините ще минат като вятър,
като един-едничък сладоцветен ден,
но някъде в средата им ще чакам –
отново да се влюбиш в мен!
И пак в живота ми да заживееш –
да бъдеш моята добра жена!
Аз ще те чакам, ще те чакам вечно,
но стига вече! Тръгвай, закъсня!
© Ивайло Цанов All rights reserved.
