Изпращам те, 2007-ма!
Изпращам те, 2007-ма!
Изпращам те с малко тъга,
моя две хиляди и седма!
За мен ти беше щедра и добра -
помогна ми отново да прогледна!
Припомни ми за радостта,
която бях захвърлила далече.
Ти върна ми спомена за любовта,
забравен и завинаги отречен.
Красива започна за мен пролетта,
разцъфна животът с ухание,
а лятото изпълни моята душа
с топлина и нежност безкрайна!
Е, тъжна започна за мен есента,
напомни ми, че вече остарявам.
Валяха над мен пожълтелите листа
и те от жаркото слънце попарени.
Сега е зима, бяла, с пухкав сняг,
навън е весело, правят човек децата,
но снегът затрупа моята душа
и тя отново е сама, със самотата.
Изпращам тe сега, две хиляди и седма!
Донесе ми щастие и макар че си го взе,
подарявам ти най-красивото цвете!
"С благодарност!" -
от едно сърце!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Деличева Всички права запазени
