Изпращам те в забвение...
Бях светло, невинно, красиво дете,
и в твоите лапи попаднах,
затвори ме в клетка, отне ми небе,
в тъма и мъчение пропаднах.
Обичах те много и вярвах във теб,
и с вяра обиди прощавах,
сърцето ми малко кървеше без ред,
и грешките, сляпа продавах.
Изтрих си мечтите, зарових глава,
от теб зло и ревност струеше,
заключих душата, попарих смеха,
забравих каква съм... болеше.
Сега съм щастлива и силна жена,
сълзите превърнах в смирение,
простих, преоткрих се и вдигнах глава,
а теб те изпращам в забвение.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Неземна Всички права запазени
