30.08.2012 г., 15:04

Изпращане

956 0 4

Щом тръгваш, вземай си багажа!

Не го оставяй тук на гардероб.

Аз нямам място да го пазя.

Пак егоистична си, Любов.

 

Леглото виж и стаите огледай.

Разхвърляла си спомени, мечти.

Не се научи да си подредена.

Не казвай нищо. Замълчи!

 

От разговори с тебе ми омръзна.

Объркваш ме със мекия си глас.

На друго място топлина раздавай.

Сковах се от горещина и страст.

 

Надеждите извади ли от шкафа?

На теб са по-необходими.

От закачалката не си вземала

крилата си непрекършими.

 

Обирай! В куфара ти място още има

за снимките и за любимия ни танц

и за лъжата, че ще си непоклатима.

Актриса ненадмината си. Реверанс!

 

И като гледам, вече си готова.

Крилете си намятай. Полети!

Не! Към сърцето ми недей посяга.

Днес ти, Любов, го натроши.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Детелина Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...