Aug 30, 2012, 3:04 PM

Изпращане

  Poetry
957 0 4

Щом тръгваш, вземай си багажа!

Не го оставяй тук на гардероб.

Аз нямам място да го пазя.

Пак егоистична си, Любов.

 

Леглото виж и стаите огледай.

Разхвърляла си спомени, мечти.

Не се научи да си подредена.

Не казвай нищо. Замълчи!

 

От разговори с тебе ми омръзна.

Объркваш ме със мекия си глас.

На друго място топлина раздавай.

Сковах се от горещина и страст.

 

Надеждите извади ли от шкафа?

На теб са по-необходими.

От закачалката не си вземала

крилата си непрекършими.

 

Обирай! В куфара ти място още има

за снимките и за любимия ни танц

и за лъжата, че ще си непоклатима.

Актриса ненадмината си. Реверанс!

 

И като гледам, вече си готова.

Крилете си намятай. Полети!

Не! Към сърцето ми недей посяга.

Днес ти, Любов, го натроши.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Детелина Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...