Aug 30, 2012, 3:04 PM

Изпращане

  Poetry
962 0 4

Щом тръгваш, вземай си багажа!

Не го оставяй тук на гардероб.

Аз нямам място да го пазя.

Пак егоистична си, Любов.

 

Леглото виж и стаите огледай.

Разхвърляла си спомени, мечти.

Не се научи да си подредена.

Не казвай нищо. Замълчи!

 

От разговори с тебе ми омръзна.

Объркваш ме със мекия си глас.

На друго място топлина раздавай.

Сковах се от горещина и страст.

 

Надеждите извади ли от шкафа?

На теб са по-необходими.

От закачалката не си вземала

крилата си непрекършими.

 

Обирай! В куфара ти място още има

за снимките и за любимия ни танц

и за лъжата, че ще си непоклатима.

Актриса ненадмината си. Реверанс!

 

И като гледам, вече си готова.

Крилете си намятай. Полети!

Не! Към сърцето ми недей посяга.

Днес ти, Любов, го натроши.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Детелина Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...