Изпращане на миналия ден
ИЗПРАЩАНЕ НА МИНАЛИЯ ДЕН
... какво ти пука, че светът
те гледа – бял, варосан гарван? –
излъган – за пореден път,
и – за пореден път – повярвал.
Лъжа. И суета. И дим.
И прах – над мъчните ти друми.
Нима си тъй необходим
със безответните си думи?
Седиш на пътните врата
и се прощаваш с всичко свято –
с това, що Бог ти обеща –
животът да е вечно лято.
Илюзиите – да си мъж
отново – в сънища момчешки,
но друг – из цъфналата ръж –
да прави непростими грешки.
Щом щъркелът наточи клюн
на юг – нали е, Божем, птичка,
щипни си щипка сух тютюн –
на припека пални луличка?
Ще си проводиш своя ден,
по-мъдър от тибетски йога –
с нетрайността непримирен,
и все така – смирен – пред Бога.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
