ИЗПРАЩАНЕ ОТВЪД ОКЕАНА
ИЗПРАЩАНЕ ОТВЪД ОКЕАНА
На Митко
Накукуригаха се пустите петли!...
От час вали... Навън денят просветва...
Дали синът ми още кротко спи?... Дали
будува с мисъл - мила и заветна?...
Или в багажа си е скътал тайно той
възглавничка със песни на щурчета?...
Измамен преди тръгване е тоз покой,
щом в нашите души раздяла шета...
Вземи си, сине, шепа топлина от тук,
че родното огнище е едничко...
Дори и птиците, отлитайки на юг,
не могат да си вземат в полет всичко...
Но ти гнездо отиваш да си свиеш там -
с една любов и с много, много нежност!...
Какво ли мога аз оттука да ти дам -
два-три куплета и една надежда...
...Вали дъждът... В душите ни дъждът вали!...
Да не забрави нещо важно, сине!...
А в мълчаливите усмивки тъй боли! -
Зад хоризонта
и зад всички
земни линии!...
Ванилин Гавраилов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванилин Гавраилов Всички права запазени
