Изпратих те
Изпратих те, преди да съм те имала,
изтече времето между ръцете нецелунати...
и търкулиха се около мен годините,
неизживяни, неиздишани (без теб),
но минало...
Изпратих Слънцето в началото на изгрева,
където се удавяха надеждите ми,
отрових безнадеждието в мисли
за бъдеще по-искано от днешното.
Разплаках зимата с налудничaви строфи,
строших последната искрица с тиха ярост,
събирана със часове от глухи нощи,
крещях умирайки, умирах падайки...
Изпратих те, когато те загубих
и аз, и всички, цялата земя...
изпратих те, но винаги те имах,
като една надежда във зениците ми спиш,
посрещаш изгревите, в мен живеейки
сега.
изтече времето между ръцете нецелунати...
и търкулиха се около мен годините,
неизживяни, неиздишани (без теб),
но минало...
Изпратих Слънцето в началото на изгрева,
където се удавяха надеждите ми,
отрових безнадеждието в мисли
за бъдеще по-искано от днешното.
Разплаках зимата с налудничaви строфи,
строших последната искрица с тиха ярост,
събирана със часове от глухи нощи,
крещях умирайки, умирах падайки...
Изпратих те, когато те загубих
и аз, и всички, цялата земя...
изпратих те, но винаги те имах,
като една надежда във зениците ми спиш,
посрещаш изгревите, в мен живеейки
сега.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никол Всички права запазени
