Изпратих те, преди да съм те имала,
изтече времето между ръцете нецелунати...
и търкулиха се около мен годините,
неизживяни, неиздишани (без теб),
но минало...
Изпратих Слънцето в началото на изгрева,
където се удавяха надеждите ми,
отрових безнадеждието в мисли
за бъдеще по-искано от днешното.
Разплаках зимата с налудничaви строфи,
строших последната искрица с тиха ярост,
събирана със часове от глухи нощи, ...