23.12.2007 г., 17:41 ч.

Изпратих те 

  Поезия
681 0 7
Изпратих те, преди да съм те имала,
изтече времето между ръцете  нецелунати...
и търкулиха се около мен годините,
неизживяни, неиздишани (без теб),
но минало...

Изпратих Слънцето в началото на изгрева,
където се удавяха надеждите ми,
отрових безнадеждието в мисли
за бъдеще по-искано от днешното.

Разплаках зимата с налудничaви строфи,
строших последната искрица с тиха ярост,
събирана със часове от глухи нощи,
крещях умирайки, умирах падайки...

Изпратих те, когато те загубих
и аз, и всички, цялата земя...
изпратих те, но винаги те имах,
като една надежда във зениците ми спиш,
посрещаш изгревите, в мен живеейки
сега.

© Никол Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??