23 дек. 2007 г., 17:41

Изпратих те 

  Поэзия
822 0 7
Изпратих те, преди да съм те имала,
изтече времето между ръцете  нецелунати...
и търкулиха се около мен годините,
неизживяни, неиздишани (без теб),
но минало...

Изпратих Слънцето в началото на изгрева,
където се удавяха надеждите ми,
отрових безнадеждието в мисли
за бъдеще по-искано от днешното.

Разплаках зимата с налудничaви строфи,
строших последната искрица с тиха ярост,
събирана със часове от глухи нощи,
крещях умирайки, умирах падайки...

Изпратих те, когато те загубих
и аз, и всички, цялата земя...
изпратих те, но винаги те имах,
като една надежда във зениците ми спиш,
посрещаш изгревите, в мен живеейки
сега.

© Никол Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??