Изпратих те, преди да съм те имала, изтече времето между ръцете нецелунати... и търкулиха се около мен годините, неизживяни, неиздишани (без теб), но минало...
Изпратих Слънцето в началото на изгрева, където се удавяха надеждите ми, отрових безнадеждието в мисли за бъдеще по-искано от днешното.
Разплаках зимата с налудничaви строфи, строших последната искрица с тиха ярост, събирана със часове от глухи нощи, крещях умирайки, умирах падайки...
Изпратих те, когато те загубих и аз, и всички, цялата земя... изпратих те, но винаги те имах, като една надежда във зениците ми спиш, посрещаш изгревите, в мен живеейки сега.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.