Израстване
Аз облякох стария костюм,
ти облече новата си рокля.
В очите ти - следи парфюм,
в очите ми - нескрита болка.
Странно беше, но нали
любовта така приключва?
В моето сърце вали,
а твоето, уви, сполучва
в порива за свобода.
В мечтите да не е за мене.
Отиде си. Отвън студа
оттогаз безмилостно превзе ме.
Достойно бе да ме сломиш,
от мене беше по-могъща.
Във повече боготворих,
в повече обичах, всъщност.
Поне ме топли, че в съня,
когато те сънувам моя,
ти жадуваш ме така,
както аз. И съм спокоен.
Макар че истинският мъж
(привидно срутен и объркан)
става, всъщност, по-могъщ,
ти облече новата си рокля.
В очите ти - следи парфюм,
в очите ми - нескрита болка.
Странно беше, но нали
любовта така приключва?
В моето сърце вали,
а твоето, уви, сполучва
в порива за свобода.
В мечтите да не е за мене.
Отиде си. Отвън студа
оттогаз безмилостно превзе ме.
Достойно бе да ме сломиш,
от мене беше по-могъща.
Във повече боготворих,
в повече обичах, всъщност.
Поне ме топли, че в съня,
когато те сънувам моя,
ти жадуваш ме така,
както аз. И съм спокоен.
Макар че истинският мъж
(привидно срутен и объркан)
става, всъщност, по-могъщ,
щом му завещаеш мъка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
