14.10.2023 г., 19:33

Израстване

416 0 0

Когато остарееш
и седнеш до камината
с посивели от грижи коси,
вземи книгата със спомени,
отвори и зачети.
За твоето детство безгрижно,
с безбройните жарки лета.
За тайна градина бленувана,
изпъстрена с мечти и цветя.
За младост трептяща,

нощи, звезди.
За устни пламтящи,

за искрящи очи.
Първа целувка, ръка в ръка,

душа в душа.
Две прелетни птици, гнездо и деца.
Сутрини бързи, училище, кръговрат.
Без да усетим,
пишем своя житейски роман.
Животът за всеки е книга една,
с повтарящи грешки,
уроци, любов и блага.
До всеки от нас стояли са
приятел, близък, любим.
Така израства човекът
с опит, мъдрост и знания,
единствен и неповторим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...