14.10.2023 г., 19:33

Израстване

417 0 0

Когато остарееш
и седнеш до камината
с посивели от грижи коси,
вземи книгата със спомени,
отвори и зачети.
За твоето детство безгрижно,
с безбройните жарки лета.
За тайна градина бленувана,
изпъстрена с мечти и цветя.
За младост трептяща,

нощи, звезди.
За устни пламтящи,

за искрящи очи.
Първа целувка, ръка в ръка,

душа в душа.
Две прелетни птици, гнездо и деца.
Сутрини бързи, училище, кръговрат.
Без да усетим,
пишем своя житейски роман.
Животът за всеки е книга една,
с повтарящи грешки,
уроци, любов и блага.
До всеки от нас стояли са
приятел, близък, любим.
Така израства човекът
с опит, мъдрост и знания,
единствен и неповторим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...