Когато остарееш
и седнеш до камината
с посивели от грижи коси,
вземи книгата със спомени,
отвори и зачети.
За твоето детство безгрижно,
с безбройните жарки лета.
За тайна градина бленувана,
изпъстрена с мечти и цветя.
За младост трептяща,

нощи, звезди.
За устни пламтящи,

за искрящи очи.
Първа целувка, ръка в ръка,

душа в душа.
Две прелетни птици, гнездо и деца.
Сутрини бързи, училище, кръговрат.
Без да усетим,
пишем своя житейски роман.
Животът за всеки е книга една,
с повтарящи грешки,
уроци, любов и блага.
До всеки от нас стояли са
приятел, близък, любим.
Така израства човекът
с опит, мъдрост и знания,
единствен и неповторим.