14 oct 2023, 19:33

Израстване

  Poesía
426 0 0

Когато остарееш
и седнеш до камината
с посивели от грижи коси,
вземи книгата със спомени,
отвори и зачети.
За твоето детство безгрижно,
с безбройните жарки лета.
За тайна градина бленувана,
изпъстрена с мечти и цветя.
За младост трептяща,

нощи, звезди.
За устни пламтящи,

за искрящи очи.
Първа целувка, ръка в ръка,

душа в душа.
Две прелетни птици, гнездо и деца.
Сутрини бързи, училище, кръговрат.
Без да усетим,
пишем своя житейски роман.
Животът за всеки е книга една,
с повтарящи грешки,
уроци, любов и блага.
До всеки от нас стояли са
приятел, близък, любим.
Така израства човекът
с опит, мъдрост и знания,
единствен и неповторим.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...