Oct 14, 2023, 7:33 PM

Израстване

  Poetry
422 0 0

Когато остарееш
и седнеш до камината
с посивели от грижи коси,
вземи книгата със спомени,
отвори и зачети.
За твоето детство безгрижно,
с безбройните жарки лета.
За тайна градина бленувана,
изпъстрена с мечти и цветя.
За младост трептяща,

нощи, звезди.
За устни пламтящи,

за искрящи очи.
Първа целувка, ръка в ръка,

душа в душа.
Две прелетни птици, гнездо и деца.
Сутрини бързи, училище, кръговрат.
Без да усетим,
пишем своя житейски роман.
Животът за всеки е книга една,
с повтарящи грешки,
уроци, любов и блага.
До всеки от нас стояли са
приятел, близък, любим.
Така израства човекът
с опит, мъдрост и знания,
единствен и неповторим.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....