Изречено в мълчание /Cefules&JoannaVas/

Нека изрече обичам те мълчанието,
когато говори състоянието.
Всички думи са излишни.
Песните не заглушават вятъра,
вятъра носи песните,
мислите не заглушават чувствата,
чувствата носят думите

от несъществуващото и недвижимото,
до действието и съществуването.
Един удар на сърце
произнася по-красноречиво
от всички стихове:
Обичам те

Нека изрече обичам те сърцето,
говорейки чрез пулса си
без думи,
когато песента се извисява
над белите скали
и над върха несъществуващ
за очите
понеже тих е порива, невидим
е всеки допир
отвъд написаното - шепот сме
на нечие присъствие

и над несъществуващото сме движение,
а формите ни вграждат се...
От процепа на удара отварят се
широки светове
над всички стихове:
Обичам те.