zefpet (Илко Карайчев)
40 612
27.01.2013 г., 15:00 ч.

Изрекох 

  Поезия » Любовна
1192 0 21

Изрекох само името на глас,

а „другото” прошепнах със сърцето.

Прегърна ни морето с чар и страст,

а слънцето се хилеше, проклето.

 

Рапан нахален снимаше безспир,

медузите налитаха стремглаво.

Душите, пожелали своя пир,

не мислеха за „криво” и за „право”.

 

Преплели пръсти, само своя свят

ний виждахме и галехме вълните.

А фарът – този весел тарикат,

намигваше припряно на скалите.

 

Потърсих жадно твоите очи

и в тях потънах и... в небитието.

Душите ни мълвяха стих след стих

и тихичко се гмурнаха в морето... 

 

Илко Карайчев - zefpet

© Илко Карайчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??