Изрекох
Изрекох само името на глас,
а „другото” прошепнах със сърцето.
Прегърна ни морето с чар и страст,
а слънцето се хилеше, проклето.
Рапан нахален снимаше безспир,
медузите налитаха стремглаво.
Душите, пожелали своя пир,
не мислеха за „криво” и за „право”.
Преплели пръсти, само своя свят
ний виждахме и галехме вълните.
А фарът – този весел тарикат,
намигваше припряно на скалите.
Потърсих жадно твоите очи
и в тях потънах и... в небитието.
Душите ни мълвяха стих след стих
и тихичко се гмурнаха в морето...
Илко Карайчев - zefpet
© Илко Карайчев All rights reserved.
