Jan 27, 2013, 3:00 PM

Изрекох 

  Poetry » Love
1174 0 21

Изрекох само името на глас,

а „другото” прошепнах със сърцето.

Прегърна ни морето с чар и страст,

а слънцето се хилеше, проклето.

 

Рапан нахален снимаше безспир,

медузите налитаха стремглаво.

Душите, пожелали своя пир,

не мислеха за „криво” и за „право”.

 

Преплели пръсти, само своя свят

ний виждахме и галехме вълните.

А фарът – този весел тарикат,

намигваше припряно на скалите.

 

Потърсих жадно твоите очи

и в тях потънах и... в небитието.

Душите ни мълвяха стих след стих

и тихичко се гмурнаха в морето... 

 

Илко Карайчев - zefpet

© Илко Карайчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??