Изстинали викове

Поезия

1.2K 0 14

В тишината на твойто отсъствие

днес попиват изстинали викове.

Непреглътнати залци са думите

на измолени някога мигове...

В тишината на твойто отсъствие

виждам птици да гледат замлъкнали

през дървото, разперило кръстове,

оня залез как тихо се срутва...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Благодаря ти! Сърдечни поздрави!!! С уважение...

... прахът от малкото счупено облаче
бавно искри- впито във въздуха
отражение-късно е, твърде е късно!
Няма нужда от излишно смирение...

2009-08-02T23:45:56+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

тихо, тихо...и толкова тъжно...

2009-07-30T20:47:59+03:00
gerrda (Геновева Христова)

много!...

"В тишината на твойто отсъствие..."

2009-07-09T02:26:33+03:00
galenaGV (Галена Воротинцева)

Тиха, кротка и плътна тъга...Промъква се в сърцето...

2009-07-01T12:35:22+03:00
miri_miri (Мария Табакова)

Нежно пишеш, Вили! Поздрави!

2009-07-01T11:32:34+03:00