В тишината на твойто отсъствие
днес попиват изстинали викове.
Непреглътнати залци са думите
на измолени някога мигове...
В тишината на твойто отсъствие
виждам птици да гледат замлъкнали
през дървото, разперило кръстове,
оня залез как тихо се срутва...
© Виолета Зашева Всички права запазени
... прахът от малкото счупено облаче
бавно искри- впито във въздуха
отражение-късно е, твърде е късно!
Няма нужда от излишно смирение...