Изстрел
796
1
0
Залисваше цветя -
девойки, омайваше и нея, но безумно си игра.
Не спря да я тормозиш с поведението си - лъжа,
объркваше я с твоите дела.
Търсеше я, тъй както прави горският ловец,
ала ти - ти беше по-различен, сякаш бе един слепец.
Улучи изстрела ти нейното сърце,
обляно в мъки от поройни неизслушани от тебе дъждове.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велла Неделчева Всички права запазени
