Изтлей с усмивка
В безпътни нощи
те мечтая -
копнежно влюбен,
постоянно търсещ.
Без срам,
ръцете ти желая
по мен да са -
пустинно парещи.
С воал от сенки
ме покриваш,
във храм
от чувства сме сами,
по устните ми
пак танцуваш -
от мен
ти огъня вземи!
Греби
от тлеещата жар
там -
в тъмното огнище
на душата.
Вратата открехни -
на ада господар,
изтлей…
с усмивка на устата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валка Всички права запазени
