22.11.2022 г., 21:08 ч.

Изтляла зора 

  Поезия » Философска, Свободен стих, Източни форми
419 1 0

дъга –
отражението на изгрева
в ледена висулка
колко са цветовете
на зимата?!


***
Одеяния…
Измивам
една по една
всичките си кожи.
Една по една
ги събличам,
една по една
свличам –
аромат на трева,
полепнала жажда,
кристализирала синева
и спомени
от сол и вода,
опарване от коприва,
жасминови нощи,
залепнали по пръстите
капки смола,
пръски роса…
Свличам
се бавно,
беля се
от всичко преживяно,
все повече
изтънявам,
все повече
изсветлявам,
вяло
потичам
към
извора,
тичам –
босонога
бързолетна,
в изнемога,
безпроменна…
И съм толкова бистра,
прозрачна
и ничия,
толкова никоя –
като отмита от дъжда тичинка,
като мокро крило на пчела,
като капка, попила в праха –
потъвам
в извора…
Изтляла зора.


***
Утрото мие
нозе в пламъка, който
извира от теб.
Няма утеха капе
по бузите ми. Сух дъжд.

© Габриела Цанева Всички права запазени

Произведението е включено в:
  634 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??