Изтрити спомени
Изтрити спомени в момент на слабост
по дланите самотници болят,
и стичат се реки - стаена нежност,
по две зеници - облаци от страст.
Небето се превръща във очакване,
което пада на снежинки пухкав сняг.
А разстоянията се топят размекнати
по клепките, когато заръмят.
Светът завърта минало и настояще
в калейдоскоп на моя малък свят,
и там от мислите строят ми бъдеще,
което да прекрачи моя праг.
А много луди пълнолуния препъват
онези нощи, сбъдните, във ден,
и златни слънцестишия изгасват
с изгубените свои рими в мен.
Как искат дланите ми да политнат,
или поне, за миг затворила очи,
да пресека съдба, в която се намират
две длани, сплетени в мечти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
