13.02.2012 г., 22:32

Изтървани думи

590 0 0

чувствам се
като стара греда
на която стоварваш
чувалите с химикали
мрачни чувства
забъркани в черно
отровно зелено
и съскащо жълто

 

а пък бяхме решили
да съборим
или поне ремонтираме
да измажем
да сложим паркети и плочки
и нови долапи

 

никой не е отговорен
за тези тъмни шишета
с токсични отпадъци

просто - черен чувал
който стоварваш в ръцете ми
и тялото ми подскача

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...