13.02.2012 г., 22:32

Изтървани думи

594 0 0

чувствам се
като стара греда
на която стоварваш
чувалите с химикали
мрачни чувства
забъркани в черно
отровно зелено
и съскащо жълто

 

а пък бяхме решили
да съборим
или поне ремонтираме
да измажем
да сложим паркети и плочки
и нови долапи

 

никой не е отговорен
за тези тъмни шишета
с токсични отпадъци

просто - черен чувал
който стоварваш в ръцете ми
и тялото ми подскача

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...