чувствам се
като стара греда
на която стоварваш
чувалите с химикали
мрачни чувства
забъркани в черно
отровно зелено
и съскащо жълто
а пък бяхме решили
да съборим
или поне ремонтираме
да измажем
да сложим паркети и плочки
и нови долапи
никой не е отговорен
за тези тъмни шишета
с токсични отпадъци
просто - черен чувал
който стоварваш в ръцете ми
и тялото ми подскача
© Павлина Гатева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
