4.03.2022 г., 6:49

Изумихте и дявола в ада

405 1 3

Да го кажем направо така – тя, войната, дечица погуби!

За децата не ще ви простя! Вие всички, изглежда, сте луди!

Колко майки ридаят сега над телата на свои момчета!

Тази вечер не мога да спя! Разрушихте добрата планета!
 

Тази вечер стотици жени ще оплачат стотици съпрузи!

Безнадеждно животът гори! За какво са ви всички съюзи?

На куршума не пише „Любов“, а смъртта поразява телата!

Те не срещат и изгрева нов, а изгниват дълбоко в земята!
 

Наранихте мъже и жени и взривихте вратите на рая!

В мен сърцето човешко крещи и къде се намирам, не зная!

Не разбрахте, че тези пари пред живота са просто хартии!

Как да зърнем надежда дори, щом в тъмата потъваме ние?
 

Нека вдигнем в борбата глави и писмата добри да си пратим!

За децата, човеко, мисли! Днес децата ридаят за тате!

След войната царува смъртта, а животът е ценна награда!

Ще го кажа направо така – изумихте и дявола в ада!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви, Самодива (Вики) и Ivita_Mirianova (Ивита)! За съжаление, поводът е абсурден и тъжен, ала такива са времената, в които живеем. Остава ни да се надяваме за доброто утро! Поздрави!
  • Браво, Митко!
  • Аплодисменти, Митко!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...