Изумихте и дявола в ада
Да го кажем направо така – тя, войната, дечица погуби!
За децата не ще ви простя! Вие всички, изглежда, сте луди!
Колко майки ридаят сега над телата на свои момчета!
Тази вечер не мога да спя! Разрушихте добрата планета!
Тази вечер стотици жени ще оплачат стотици съпрузи!
Безнадеждно животът гори! За какво са ви всички съюзи?
На куршума не пише „Любов“, а смъртта поразява телата!
Те не срещат и изгрева нов, а изгниват дълбоко в земята!
Наранихте мъже и жени и взривихте вратите на рая!
В мен сърцето човешко крещи и къде се намирам, не зная!
Не разбрахте, че тези пари пред живота са просто хартии!
Как да зърнем надежда дори, щом в тъмата потъваме ние?
Нека вдигнем в борбата глави и писмата добри да си пратим!
За децата, човеко, мисли! Днес децата ридаят за тате!
След войната царува смъртта, а животът е ценна награда!
Ще го кажа направо така – изумихте и дявола в ада!
© Димитър Драганов All rights reserved.
