severianin (Валентин Чернев)
417 677
18.05.2013 г., 10:41 ч.

Изумрудена вселена 

  Поезия
988 1 6

 

ИЗУМРУДЕНА ВСЕЛЕНА

 

 

Просторът, опнат върху равнината гърбава,

е стар и дрипав като циганско чергило,

църцори в шепите на бледа сянка върбова

поточе – струйка лилаво мастило.

 

Една прозрачна изумрудена вселена

пилее свежест и смарагдови сияния,

и сякаш даже времето тече в зелено,

като река сред малахитова поляна.

 

И слънцето в зелено и златисто жари –

везувиан върху ревера на небето,

пламтят дърветата – смарагдови пожари,

в листата кръгли хризолити светят.

 

А привечер зелени облаци ще слязат,

в нощта зелени топли дъждове ще скитат,

ще заблестят в косите на света евклази

и оливини, и цитрини, и нефрити...

 

В александритов пламък ще горят звездите

сред есмералдовите* небеса далечни,

зелени северни сияния коси ще сплитат

под ветрове, зелени като вечност.

 

Сред хризопразови отблясъци луната

по своя вечен път ще тръгне уморено –

нощта воал от тънък серпентин ще мята

– зелена вечност, изумрудена вселена.

 

Светът край мене в турмалиновозелено свети.

В нефритното море на дните се оглежда

изгубеният рай на звездобройци и поети –

зелената вселена на Надеждата.

 

_____________

 

*Есмералд – испанското наименование на елмаза.

 

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??