17.02.2008 г., 1:39

Извайвай ме, Платоне!

797 0 1

Под ризата в пространството,

която носи Майката,

Платон си крие мислите...

Нечути сред утайката.

Но аз ги чух! Несвързани.

Прелитат се проклинащи.

От век на век навързани,

но никога умиращи,

се вкопчиха в гърдите ми.

Със вяра. На икона.

Заченати от нищото.

С любов - Периктионна.

С душата на светица

отхвърлям Еклисиаст!

Извайвай ме, Платоне!

Със ум на Теофраст!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...