Под ризата в пространството,
която носи Майката,
Платон си крие мислите...
Нечути сред утайката.
Но аз ги чух! Несвързани.
Прелитат се проклинащи.
От век на век навързани,
но никога умиращи,
се вкопчиха в гърдите ми.
Със вяра. На икона.
Заченати от нищото.
С любов - Периктионна.
С душата на светица
отхвърлям Еклисиаст!
Извайвай ме, Платоне!
Със ум на Теофраст!
© Йоанна Маринова Всички права запазени