17.02.2008 г., 1:39

Извайвай ме, Платоне!

798 0 1

Под ризата в пространството,

която носи Майката,

Платон си крие мислите...

Нечути сред утайката.

Но аз ги чух! Несвързани.

Прелитат се проклинащи.

От век на век навързани,

но никога умиращи,

се вкопчиха в гърдите ми.

Със вяра. На икона.

Заченати от нищото.

С любов - Периктионна.

С душата на светица

отхвърлям Еклисиаст!

Извайвай ме, Платоне!

Със ум на Теофраст!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...