VladislavPlaninski (Чавдар Тепешанов)
131 22
29.05.2014 г., 14:26 ч.

Извисяване 

  Поезия » Любовна
418 0 5

Отиде си така внезапно,

          тъй както се и появи.

И всичко стана сиво: къщи,

           цветя, дървета и треви.

Безцветни станаха нещата,

            които миг преди това

пламтяха в слънчевия огън

           на мисли, чувства и слова.

Камбаните на трите църкви,

           сега са само ням декор.

А как ридаеха и виха,

           и пяха със звездите в хор!

Каква метаморфоза само!

           Какъв непоносим обрат!

Без тебе всичко се превръща

           в един угаснал, мъртъв свят.

Самият аз, без теб, усещам

           как ставам сив и черно-бял.

Една купчинка сива пепел

           след огнения карнавал.

Не знам какво направи с мене,

           та толкова ме промени - 

във зведен фойерверк превърна

           закрепостените ми дни!

От този миг така ще бъде.

           Със теб взривена красота.

Без теб - неутешима болка.

           Безчувственост. И пустота.

И ти ще дойдеш пак при мене.

           През следващия наш сезон.

Ще дойдеш тук, за да изпълниш

           отново въздуха с озон.

Камбаните, сега смълчани,

           отново да запеят в нас

и всичко пак да се превървне

           в привличане и във несвяст...

Ще идваш. Пак ще си отиваш.

           И после - много пъти пак...

Защото, лодка ако има - 

           ще има някъде и бряг.

© Чавдар Тепешанов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??