Извисяване
Отиде си така внезапно,
тъй както се и появи.
И всичко стана сиво: къщи,
цветя, дървета и треви.
Безцветни станаха нещата,
които миг преди това
пламтяха в слънчевия огън
на мисли, чувства и слова.
Камбаните на трите църкви,
сега са само ням декор.
А как ридаеха и виха,
и пяха със звездите в хор!
Каква метаморфоза само!
Какъв непоносим обрат!
Без тебе всичко се превръща
в един угаснал, мъртъв свят.
Самият аз, без теб, усещам
как ставам сив и черно-бял.
Една купчинка сива пепел
след огнения карнавал.
Не знам какво направи с мене,
та толкова ме промени -
във зведен фойерверк превърна
закрепостените ми дни!
От този миг така ще бъде.
Със теб взривена красота.
Без теб - неутешима болка.
Безчувственост. И пустота.
И ти ще дойдеш пак при мене.
През следващия наш сезон.
Ще дойдеш тук, за да изпълниш
отново въздуха с озон.
Камбаните, сега смълчани,
отново да запеят в нас
и всичко пак да се превървне
в привличане и във несвяст...
Ще идваш. Пак ще си отиваш.
И после - много пъти пак...
Защото, лодка ако има -
ще има някъде и бряг.
© Чавдар Тепешанов All rights reserved.
