19.06.2008 г., 10:38

Извора на чувствата

1K 0 5

Когато ми е студено,

се вслушвам плахо в мъдростта на сърцето си.

Ако ми е натъжено,

се сгушвам тихо в нежността на ръцете си.

 

Постепенно разбирам,

че аз владея на моята обич изкуството.

Изумена откривам

дълбоко в душата си извора на чувствата.

 

Той е там – вътре в мене –

неизчерпаем, бликащ, ромоли и грее.

Нека всеки си вземе!

Знам – той ще продължи да извира и пее!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Копчалийска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...