19.06.2008 г., 10:38

Извора на чувствата

1K 0 5

Когато ми е студено,

се вслушвам плахо в мъдростта на сърцето си.

Ако ми е натъжено,

се сгушвам тихо в нежността на ръцете си.

 

Постепенно разбирам,

че аз владея на моята обич изкуството.

Изумена откривам

дълбоко в душата си извора на чувствата.

 

Той е там – вътре в мене –

неизчерпаем, бликащ, ромоли и грее.

Нека всеки си вземе!

Знам – той ще продължи да извира и пее!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Копчалийска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....