Извънземен съм,
от планетата Нибиру*,
по звездния ни
безкраен път
сте ни само спирка
във Всемира,
но най-скъпа - отломка
наша плът!
И преди бил съм
тука,
как, кога - не знам.
От памтивека
помня само, че съм
почуквал
в душата тихо
на Човека.
Ти си мойто семе,
ти си мой филиз,
плод на безвременното
странстване,
обсебил и стремежа
и мечтите ми
за вселенска обич
във пространството.
Нося ти любов и спомен
за моя грях и моя ден,
а внукът ти, когото
и не съм сънувал,
ако някога открие моя
свят бленуван
и в него мен - кажи му,
ще се върна и при тях,
но няма да отпътувам -
стига звезден прах -
жадувам аз за земен ...
*Нибиру - хипотетична планета в шумерската митология,
чиито жители били създали човешкия род.
© Валентин Василев Всички права запазени
Поздрави и прегръдка!! Вале!!