Цяла запетая…
Изядох цяла запетая – погълнах я, като мезе…
Не ми приседна – да се знае,
бе враг на бойното поле.
И знаци – хакнати: ордьоври и гарнитури в ред безброй.
И препинателни шедьоври – и всякакви слънца от сой.
Се взряха в мене – с тон намръщен, че тяхната сестра била,
все пренебрегната и тъжна, все запокитена и зла.
А вие точки, удивителни – не сте ли чули за това?
Че всички мили въпросителни, са на гурбет – реших така.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аспарух Любенов Всички права запазени
