23.10.2007 г., 9:12

Изяществото не е само облик...

701 0 7
 

Една внезапно осъзната истина,

изтекла между пръстите реалност,

ме души в своята прегръдка,

а аз посягам към безкрая.


Наивност в розово и бяло

умряла, без да е живяла.

Сега е черно и е мрак

и устните ти ми убягват.


Но щом веригите разбия

на оковалата ме истина,

ще имам твоето решение

и извора на твойта мисъл,


така егоистично скрит...

Жадувам да потъна в него,

той втори път да ме роди

и да ме имаш само ти.


И да ме носиш със вълните

на забранения ни блян

по истинската слънчева пътека,

която тъне в тиха красота.


Изяществото не е само облик!

А покаянието идва след вина...

Разкайваш ли се? Чувстваш се виновен?

За опрощение ще ти послужа аз...!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Пеева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....