Изяществото не е само облик...
Една внезапно осъзната истина,
изтекла между пръстите реалност,
ме души в своята прегръдка,
а аз посягам към безкрая.
Наивност в розово и бяло
умряла, без да е живяла.
Сега е черно и е мрак
и устните ти ми убягват.
Но щом веригите разбия
на оковалата ме истина,
ще имам твоето решение
и извора на твойта мисъл,
така егоистично скрит...
Жадувам да потъна в него,
той втори път да ме роди
и да ме имаш само ти.
И да ме носиш със вълните
на забранения ни блян
по истинската слънчева пътека,
която тъне в тиха красота.
Изяществото не е само облик!
А покаянието идва след вина...
Разкайваш ли се? Чувстваш се виновен?
За опрощение ще ти послужа аз...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвети Пеева Всички права запазени
