Изяществото не е само облик...

23 окт. 2007 г., 09:12

Поэзия

567 0 7

Една внезапно осъзната истина,

изтекла между пръстите реалност,

ме души в своята прегръдка,

а аз посягам към безкрая.

Наивност в розово и бяло

умряла, без да е живяла.

Сега е черно и е мрак

и устните ти ми убягват.

Но щом веригите разбия

на оковалата ме истина,

ще имам твоето решение

и извора на твойта мисъл,

така егоистично скрит...

Жадувам да потъна в него,

той втори път да ме роди

и да ме имаш само ти.

И да ме носиш със вълните

на забранения ни блян

по истинската слънчева пътека,

която тъне в тиха красота.

Изяществото не е само облик!

А покаянието идва след вина...

Разкайваш ли се? Чувстваш се виновен?

За опрощение ще ти послужа аз...!