Изяществото не е само облик...
Една внезапно осъзната истина,
изтекла между пръстите реалност,
ме души в своята прегръдка,
а аз посягам към безкрая.
Наивност в розово и бяло
умряла, без да е живяла.
Сега е черно и е мрак
и устните ти ми убягват.
Но щом веригите разбия
на оковалата ме истина,
ще имам твоето решение
и извора на твойта мисъл,
така егоистично скрит...
Жадувам да потъна в него,
той втори път да ме роди
и да ме имаш само ти.
И да ме носиш със вълните
на забранения ни блян
по истинската слънчева пътека,
която тъне в тиха красота.
Изяществото не е само облик!
А покаянието идва след вина...
Разкайваш ли се? Чувстваш се виновен?
За опрощение ще ти послужа аз...!
© Цвети Пеева All rights reserved.
