28.02.2018 г., 0:22

Изящно

1K 0 2

ИЗЯЩНО 
Р. Чакърова

 

Животът крие своето изящество 
из нишките на белите коси
и не достига в тебе настоящето, 
а в миналото никъде не си. 

 

На сляпо следвам лунното си бъдеще,
на сляпо вярвам в него, общо взето... 
И няма да се стресна от присъдата, 
която е изписана в небето. 

 

Подпирам се на своето умение 
да съживявам спомени от обич –
от дълго скитане по всякакви вселени
това откраднах от трапезата на Бога... 

 

Сега ми трябва само малко вино, 
а поводът е повече от ясен. 
Така ще имам някаква причина 
да те сънувам нежен и прекрасен... 

 

Лондон, 26/02/2018   13:18
.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Rositsa Chakarova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...