Изящно

28.02.2018 г., 0:22 ч.

Поезия » Любовна

683 0 2

ИЗЯЩНО
Р. Чакърова

Животът крие своето изящество
из нишките на белите коси
и не достига в тебе настоящето,
а в миналото никъде не си.

На сляпо следвам лунното си бъдеще,
на сляпо вярвам в него, общо взето...
И няма да се стресна от присъдата,
която е изписана в небето.

Подпирам се на своето умение
да съживявам спомени от обич –
от дълго скитане по всякакви вселени
това откраднах от трапезата на Бога...

Сега ми трябва само малко вино,
а поводът е повече от ясен.
Така ще имам някаква причина
да те сънувам нежен и прекрасен...

Лондон, 26/02/2018 13:18
.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.