Feb 28, 2018, 12:22 AM

Изящно

  Poetry » Love
1K 0 2

ИЗЯЩНО 
Р. Чакърова

 

Животът крие своето изящество 
из нишките на белите коси
и не достига в тебе настоящето, 
а в миналото никъде не си. 

 

На сляпо следвам лунното си бъдеще,
на сляпо вярвам в него, общо взето... 
И няма да се стресна от присъдата, 
която е изписана в небето. 

 

Подпирам се на своето умение 
да съживявам спомени от обич –
от дълго скитане по всякакви вселени
това откраднах от трапезата на Бога... 

 

Сега ми трябва само малко вино, 
а поводът е повече от ясен. 
Така ще имам някаква причина 
да те сънувам нежен и прекрасен... 

 

Лондон, 26/02/2018   13:18
.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Rositsa Chakarova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...