Feb 28, 2018, 12:22 AM

Изящно

  Poetry » Love
1K 0 2

ИЗЯЩНО 
Р. Чакърова

 

Животът крие своето изящество 
из нишките на белите коси
и не достига в тебе настоящето, 
а в миналото никъде не си. 

 

На сляпо следвам лунното си бъдеще,
на сляпо вярвам в него, общо взето... 
И няма да се стресна от присъдата, 
която е изписана в небето. 

 

Подпирам се на своето умение 
да съживявам спомени от обич –
от дълго скитане по всякакви вселени
това откраднах от трапезата на Бога... 

 

Сега ми трябва само малко вино, 
а поводът е повече от ясен. 
Така ще имам някаква причина 
да те сънувам нежен и прекрасен... 

 

Лондон, 26/02/2018   13:18
.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Rositsa Chakarova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...