Когато се замислиш и ти стане тъжно,
когато чувстваш се виновно , гузно ,
когато няма никой там,
когато знаеш, че си сам,
когато душата плаче тихо и безгласно,
а сърцето се бушува бясно,
когато духът ти е сломен,
когато вътре празен си
и с поглед безнадежден, вцепенен,
когато не намираш смисъл,
когато в мъка животът те орисал,
когато си безсилен, твърде слаб,
когато вехнеш, падаш и потъваш ,
когато няма следващ бряг,
когато си осъден без предел,
когато мъртвежки вопъл в тебе се е вплел,
когато ставаш все по-ранима,
когато болката е тъй неудържима,
когато зло съдбата повелява,
когато капчицата вяра
и тя не те спасява ,
когато чуеш в мрака стъпки
и черна сянка се сподава,
когато знаеш, че дойде
и нищо не би могло да го спре,
когато няма вече накъде,
и ето виждаш иззад ъгъла,
че мъртвото зове...
"Иззад ъгъла"
~ Д. Т. ~
© Десислава Всички права запазени