Когато се замислиш и ти стане тъжно,
когато чувстваш се виновно , гузно ,
когато няма никой там, 
когато знаеш, че си сам, 
когато душата плаче тихо и безгласно, 
а сърцето се бушува бясно, 
когато духът ти е сломен,
когато вътре празен си
и с поглед безнадежден, вцепенен,
когато не намираш смисъл,
когато в мъка животът те орисал,
когато си безсилен, твърде слаб,
когато вехнеш, падаш и потъваш , 
когато няма следващ бряг, 
когато си осъден без предел, 
когато мъртвежки вопъл в тебе се е вплел, 
когато ставаш все по-ранима, 
когато болката е тъй неудържима, 
когато зло съдбата повелява, 
когато капчицата вяра 
и тя не те спасява , 
когато чуеш в мрака стъпки
и черна сянка се сподава, 
когато знаеш, че дойде 
и нищо не би могло да го спре, 
когато няма вече накъде, 
и ето виждаш иззад ъгъла, 
че мъртвото зове... 

           "Иззад ъгъла"                                               
                                                               ~ Д. Т. ~