Вергил (Вергил Вергилов)
7 12
12.07.2019 г., 8:48 ч.

Жабчо и Щърчо 

  Поезия » За деца
922 0 7

 

Жабчо си квака: ” квак- квак” ,

подскача от крак на крак.

Съблякъл се е чисто гол,

да се къпе в своя гьол.

 

Но пристигна Щурчо хвърковат,

гордо стои на единия си крак.

Със своята дълга човка,

на Жабчо прави клопка.

 

И в миг издебна го и хвана,

сякаш с клещи от стомана.

И го глътна със замах,

да запълни празния стомах.

 

Макар потънал в пълен мрак,

Жабчо все си квака: ” квак- квак” .

© Вергил Вергилов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Голям си щурак...
  • Добре! Няма проблеми. Хе- хе!
  • Съжалявам, но не е по темата.
  • Ам- ам- ам!
  • Абе, принципно приятелите не се изяждат един друг или пък се... то живота е странно нещо...
  • Може би си права, че приятелството не е изразено кой знае колко, но все пак Жабчо е жив и си квака в стомаха на Щърчо. Тоест заедно са и са доволни от живота, както би трябвало да бъде с истинските приятели.
  • Не съм сигурна, че разбрах идеята за приятелите... иначе римата е добра.
Предложения
: ??:??