gogata622 (Георги Иванов) gogata622 (Георги Иванов)
33 629
15.03.2018 г., 1:46

Жаден

587 3 3

 

 

 

Жажда

 

Ти за мен си цялата Вселена!

Ти за мен си целият ми свят!

Слаба! Беззащитна! Уморена!

Но прекрасна като нежен цвят!

 

Нощем те сънувам и желая,

денем търся твоите очи!

Всеки миг за тебе аз мечтая

Но далече си от мене ти!

 

Жаден съм за твоите милувки!

Жаден съм за твоите сълзи!

Жаден съм за твоите целувки!

Жаден съм за тебе, разбери!

 

Жаждата до болка ме изгаря

и ужасно много ме боли!

А сърцето тихо ми повтаря:

вярвай и обичай! И люби!

 

14.03.2018 г.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • LiaNik (И.К.)
    LiaNik (И.К.)
    Красиво чувство в красиви редове.Поздравления.
  • extreem90 (Калоян Калинов)
    extreem90 (Калоян Калинов)
    Само мъж изпитал същото може да те разбере, но само тя може да ти помогне! Истинско! Поздравления!
  • PepiPetrova (Pepi Petrova)
    PepiPetrova (Pepi Petrova)
    Желая утоляванв на жаждата...да не те мъчи толкоз, но е хубаво винаги да оставаш по малко жаден! Поздрави, Гога!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0